Ето неговия анализ, публикуван в седмичника Райнишер Меркур:
Предизборната борба в Израел започна и се води със сила, каквато не е позната на други демокрации. Ако се съди по резултатите от допитванията, правителствената коалиция няма почти никакъв шанс да остане на власт. Анкетите сочат, че партията Кадима на външната министърка Ципи Ливни би изгубила министър -председателския пост, а Партията на труда на министъра на отбраната Ехуд Барак е застрашена от пълен срив. Тъкмо срещу Ехуд Барак, бившия генерал, често се отправя обвинението, че бил с 
твърде мек характер за политик
Ципи Ливни пък не може да представи армейска кариера, каквато иначе е квалификацията за израелски министър-председател. Военният удар срещу Хамас би трябвало да парира обвиненията на критиците. В едно общество, което от десетилетия носи отпечатъка от войни и армия извънредно много се котират качества като твърдост и неотстъпчивост.
Сегашната военна ангажираност обаче не може да се обясни само с предизборната борба. Щом като Израел предприема толкова масивен удар, зад демонстрацията на сила се таи страх и несигурност от това един ден отново да станат жертви. От основаването на израелската държава преди 60 години максимата на Израел е винаги да бъде нащрек и да реагира на насилието с ответно насилие, като предупреждение за всеки противник.
Военни акции, като сегашната, обаче не носят такава сигурност и това е трагичното извън обсега на самата трагичност.
Шанс за подобрение
има само, ако следващият американски президент Барак Обама и неговата външна министърка Хилари Клинтън се намесят масивно. Те трябва да действат на принципа за моркова и камшика. Това означава умерените политици от Хамас да бъдат обвързани в един политически процес, в хода на който да им се предложи перспективата за политическо признаване, ако престанат ракетните нападения срещу израелска територия. Израел пък би трябвало да прекрати строежа на еврейски селища в палестинските райони. Паралелно Барак Обама се нуждае от мащабен план за целия Близък изток. Мир в региона се създава не само в Ерусалим и в Рамала, но също и в Бейрут, Дамаск и Техеран. Без разговори със Сирия и Иран целта за един такъв мир ще остане утопия, пише на страниците на Райнишер Меркур публицистът Ян Кулман.DW
Чудесно, но това вече сме го виждали. Ако видим историята на света особено от края на 19 век до днес, ще видим как лъжите се редят една след друга и ако за някои справедливостта е нещо важно и ценно, дори жизнено важно, то за други това е просто дума в речника.
Нека припомня някои лъжи относно “мирният процес” в Близкия изток.
1.Израел твърдеше, че слага край на окупацията на Ивицита Газа през 2005 г.
Еврейската страна прекрати разрушаването на селища по границите на ивицата, но това не значеше спиране на окупацията. Напротив, израелската войска продължаваше да атакува позициите на палестинската власт в Газа. Върхът на лъжата беше 2006г. когато Израел наложи постоянна блокада на Ивицата, при което две години хората, живеещи там нямаха почти никаква храна и лекарства. В резултат на това, въпреки предупрежденията на ООН и Червения кръст, се получи хуманитарна катастрофа, която допълнително внесе напрежение.
2. Израел изказа мнение, че ХАМАС нарушили примирието и Тел Авив го прекрати едностранно.
ХАМАС извърши няколко атаки срещу Израел през последните два месеца. Всеки който гледа новини и се интересува, може да потвърди този факт. Но тези атаки бяха провокирани от поредната блокада на Газа. Това означава, че палестинците спазваха примирието без последните два масеца. Отделно нека да припомня, че ХАМАС не е предприемал самоубийствени атаки в Израел от доста време. Но еврейските атаки продължаваха. Е, кой е виновен?
По време на блокадата Израел не позволи на камионите с хуманитарна помощ да идват в Газа. От 450 камиона (както беше според споразумението), влизаха само 30% от тях. В резултат 262 души починаха от недохранване в Газа.
3.Израел твърди, че убива единствено бойци на ХАМАС. Няма да напада мирни палестинци.
Преди клането в Газа, което става сега, Израел неведнъж е заселвал Газа с евреи-заселници, като в този процес, само за 2008г. са арестувани над 4950 мирни граждани, а контролните пунктове са нараснали от 521 на 699. Преди атаките над Газа, израелски нападения убиха общо 546 души, 76 от които - деца.
Само тази сутрин беше убит един протестиращ в Израел, а в село Нихлин има ранени стотици души от самолетни атаки по-рано днес.
4.Израел воюва, за да защити гражданите си.
Трудно е да си представя, как палестинци, които имат в най-добрия вариант автомати Калашников, могат да са опасни за държава, като Израел. Действия за защита на населението и държавата се предприемат при масирано атакуване на целостта на дадената страна. В този случай аз лично не виждам как момчетата с камъни могат да застрашат израелските град ове. Преди време имаше терористични атаки -самоубийства, като в “най-добрия” случай , те взимаха няколко жертви. Но от доста време не е имало такива атаки. Въпреки това Израел напада все повече, с вече изтъркания аргумент, че защитава гражданите си.
Много важен аргумент срещу твърдението, че военните действия са за защита е това, че се изграждаше обществено мнение за предстоящото клане месеци наред. Ако е защита на държавата, как така те знаят кога ще ги нападнат и т.н.? Ясно си личи, че властта в Тел Авив иска да унищожи всички палестинци, не само ХАМАС. Просто ХАМАС са повод, заради политиката си.
5. Израел твърди, че са ударени само военни цели.
Болница, учлища, университет и пазари - все военни цели. Дори след като целият свят видя убитите деца, майките и бащите, плачещи за загубата, Израел най-нагло продължава да твърди, че удря само военни цели.
Газа е един от най-гъсто населените райони на планетата. Самолетните удари там са рай за всеки пилот, не е нужно дари да се прицелваш, за да уцелиш. При първите удари много хора бяха ранени и въпреки това, Тел Авив твърди, че това са “косвени” жертви, случайно умрели и застанали на пътя на ракетите.
6. Израел твърди, че атакува само ХАМАС , а не палестинския народ.
Да си изясним - ракетите са “умни” в днешно време, но не толкова, че да разграничават. Те не правят разлика между националност и политическа принадлежност. Те просто биват изстреляни и след това убиват всичко, което попадне на пътя им.
Да се твърди, че нападението над единствената организация,пазеща Газа, не е нападение и върху палестинския народ, е безумие.
7. Израел твърди, че палестинците са източник на насилие.
Нека бъдем ясни и недвусмислени. Окупацията на Палестина, последвала след войната през 1967г. е източник на насилие между израелци и палестинци вече десетилетия наред. измислянето на причини да се атакува със самолети невъоръжено население е безумно и най-малкото подло. Нека Израел да воюва, но честно. А не с лъжи.
Статистиката е от Мустафа Бархути, генерален секретар на Национална инициатива за Палестина.
