Да доведем миротворците? Няма да е толкова лесно

Написано от Робърт Фиск
Четвъртък, 08 Януари 2009 09:21

Рева на магарето на ООН в Газа ли чувам? По време на близкоизточната си обиколка френският президент Никола Саркози вероятно често споменава известния в East River герой Йори[1], винаги толкова склонен да изпрати миротворците си на „мисията невъзможна”. Палестинците се опитват да направят конфликта си с Израел международен още от както Ясер Арафат помоли силите на ООН да защитят палестинците след провала на споразумението от Осло. Израелците винаги са отказвали. Изключително странните наблюдаващи сили, които ООН разположи в Хеброн след като Барух Голдщайн убил палестинци в джамията[2], на чиито патрули еврейските заселници в този изключително странен град редовно пречат, просто изчезнаха. Агенцията на ООН за подпомагане на палестинците бежанци UNRWA (United Nations Relief and Works Agency for Palestine Refugees) поколения наред снабдява палестинските бежански лагери с палатки, храна и ученически пособия. Възможно ли е още един провал на Израел да промени динамиката на „поддържането на мира” в Близкия изток, така че духът на Арафат да види „интернационализацията” на израелско-палестинската война? Клишето, и в двете значения на думата, както като изтъркана фраза и като шаблон за всякакви бъдещи сили на ООН, е разбира се е UNIFIL – Временните сили на ООН в Ливан (United Nations Interim Force in Lebanon). Пристигнаха в южен Ливан през 1978 г., след безнадеждната операция на Израел „Литани”, която трябваше да „унищожи” палестинските партизански сили северно от израелската граница. Мандатът на ООН настоя Израел да се оттегли до международната си граница, което той отказа да направи, и в крайна сметка силите на ООН се оказаха между израелските окупационни сили на юг от тях и бази на палестинските групи измежду тях и на север от тях. Когато Израел организира друга обречена на провал инвазия през 1982 г., подобно на илюзорната операция срещу Хамас в Газа, както и нахлуването в Ливан през 1978 г., тя трябваше да унищожи палестинските врагове. Тогава силите на ООН се оказаха изцяло в окупираната от Израел зона и дори позволяваха на офицери от израелското разузнаване да преминават през контролно-пропускателните пунктове на ООН да арестуват или убиват членове на ливанската милиция за борба срещу окупацията на юг. Едва когато Израел се оттегли от Ливан през 2000 г., 22 години след като силите на ООН идват за първи път, поддържащите мира сили, сега основно от бедни африкански и азиатски страни, функционират независимо, макар и с Хизбула между тях. Войната между Израел и Хизбула през 2006 г. завърши с по-голям брой сили на ООН в южен Ливан, този път под командването на генерали от НАТО, които патрулираха зона, свободна от оръжията на Хизбула, но само защото новите ракети с голям радиус на действие можеха да бъдат изстреляни северно от зоната на действие на ООН. Трябва да се добави, че силите на ООН бяха постоянно обиждани от Израел, наричаха ги „пропалестински”( каквото и да означава това), терористи (никога не беше обяснено как), слаби, антиизраелски, и разбира се, антисемитски. Израел дори обвини фиджийски командир на ООН в разпространение на СПИН. Можеше ли все пак да има други сили на ООН в региона? Първоначално, имаше наблюдаващи сили на ООН на ливанско-израелската граница, които са дошли през 1948 г. и все още са там, невъоръжени, на границата, в зоната на UNIFIL, и това в действителност, би могла да бъде структурата на нови сили на ООН в Палестина. С други думи, невъоръжена група от наблюдаващи вместо поддържащи мира сили, които могат да добавят международен глас за прекратяване на насилието между Израел и Хамас. Но бъдете сигурни, палестинците ще поискат същата тази институция да бъде разположена на границата на Израел със Западния бряг, и в това е проблемът както на Израел, така и на ООН. На коя „граница” трябва да патрулират силите на ООН? Границата, определена от ООН през 40те години, или тези преди 1967 г., в които преди да бъде присъединен, източен Йерусалим принадлежеше на арабите, или тези след 1967 г., в които беше присъединен Йерусалим, или пък очертаната от масивна стена „граница”, която навлиза дълбоко в палестинска територия, незаконно според международните закони? А дали ООН ще трябва да „наблюдава” еднакво незаконните еврейски селища, построени на арабска земя на Западния бряг? Газа изглежда лесна възможност. ООН може да разположи международни сили около Газа. Но ще е нужно само малко време преди да бъдат извикани около Западния бряг. Това е мечта на палестинците, а за онези израелци, които искат да продължат експанзията си на палестинска земя – кошмар.

http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/fisk/robert-fisk-bring-in-the-peacekeepers-its-not-as-easy-as-it-sounds-1228137.html

[1] Магарето Йори - герой от детските книги за Мечо Пух. В случая е препратка към статия на Р. Фиск от 10 октомври 2000 г., публикувана във вестник „Independent” (http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/the-un-cavalry-has-arrived-but-is-it-too-late-to-save-the-peace-process-635237.html), в която Фиск сравнява силите на ООН с магаре: „Когато старото магаре на ООН дойде препъващо се в града, знаете, че положението е лошо. А когато Кофи Анан язди старото животно, тогава вероятно нещата са извън контрол, Америка е вдигнала ръце и дори съюзниците й чувстват как земята под тях се люлее”.
[2] на 25 февруари 1994 г. Барух Голдщайн, лекар, роден в САЩ, открива огън в джамияпо време на молитва в един ден от рамадана. Голдщайн стреля с картечница и убива 29 души, а 150

са ранени, преди да бъде линчуван.

Център за близкоизточни изследвания