Холокост в Газа

Написано от Марк Ле Вин

Неделя, 18 Януари 2009 01:00

вторник, 13 януари 2009 г.

Едно по едно оправданията, използвани от Израел за последната му война, започват да бъдат опровергавани. Аргументът, че тази война е изцяло отбранителна, е оспорван не само от наблюдатели като например Джими Картър, бившият американски президент, който помогна за примирието, но и от дясно-центристки израелски разузнавателни организации. Информационният център за разузнаване и тероризъм, чийто доклад от 31ви декември беше озаглавен „Доклад на разузнаването за шестте месеца примирие”, потвърди, че сключеното на 19ти юни примирие е било само „случайно нарушено, и то не от Хамас, а от …’престъпни терористични организации’”.
В доклада се споменава, че „ескалацията и нарушаването на мирното споразумение” са започнали, след като Израел е убил шестима членове на Хамас на 4ти ноември без никаква провокация и след това, на следващия ден, е поставил цяла Газа под обсада. Според съвместно проучване, извършено от университета в Тел Авив и европейски университет, това отговаря на модела, според който израелското насилие е причина за прекратяването на 79 % от мирните споразумения след избухването на втората интифада (септември 2000 г. – бел.пр.), в сравнение със само осемте процента за Хамас и други палестински фракции. Вероятно израелското външно министерство започва да осъзнава, че този аргумент вече не е правдоподобен. По време на разговор с няколко произраелски настроени преподаватели в четвъртък генералният консул на Израел в Ню Йорк насочи вниманието към сложната система от тунели, свързваща Газа със Синай. Според него такива тунели са „ големи колкото тези в Холандия и Линкълн” и предостави като доказателство „факта”, че през тях са били прекарвани нелегално лъвове и маймуни в зоологическа градина в Газа. В действителност лъвовете се били още много малки и са били упоени, пъхнати е чували, и през тунел са били закарани в частен зоопарк.Представата на Израел за самия негоТвърдението, че Хамас никога няма да признае съществуването на Израел, е доказало своята погрешност, тъй като лидерите на Хамас ясно заявиха намерението си да направят това на страниците на вестник „Лос Анжелис Таймс” или на всеки международен лидер или журналист, който ще се срещне с тях. С всяко ново семейство, 10, 20 или 30, затрупани под руините на сграда в Газа, твърдението, че израелските сили са направили всичко възможно, за да намалят жертвите сред цивилното население, дългогодишният образ на просветената и морална демокрация се разпада. Всеки, който има Интернет, може да потърси в Google “Хуманитарната криза в Газа” и да открие офиса на ООН за Координация на хуманитарните въпроси в окупираните територии и да прочете хилядите страници доказателства, свидетелстващи за сегашната война, и за дългата обсада на Газа преди това. Червеният кръст, известен със своето нежелание да взема страна в конфликт, остро разкритикува Израел за недопускането на медицински лица да прегледат ранени палестинци, някои от които останаха затворени дни наред, гладуващи и умиращи в руините сред телата на загиналите си роднини. Междувременно Обединените нации категорично отхвърлиха твърденията на Израел, че палестински бойци са използвали училището на ООН като скривалище, което беше бомбардирано на 6ти януари и бяха убити 40 цивилни лица, и затова е започнал атаката. Призова Израел да докаже обратното.Признаване на военните престъпленияМеждувременно няколко висши израелски политици и генерали направиха редица лекомислени забележки, между които и външният министър Ципи Ливни, отказала да направи разлика между цивилното население, учрежденията и бойците – „Хамас не… и ние няма”, ето така поставя нещата Ливни, и това сега се счита за извършване на военно престъпление. В действителност, ако си припомним изказванията на израелски военни, планували и ръководели нападението, става ясно, че решението да се атакува цивилната инфраструктура на Газа, и заедно с нея и цивилното население, е било добре обмислено. Ето цитат от интервю с генерал-майор Гади Айзенкот, отпечатано на страниците на израелския ежедневник „Yedioth Ahronoth” през октомври: „Срещу всяко селище, от което са изстрелвани ракети към Израел, ние ще изпратим много по-голяма военна сила, и ще причиним огромни разрушения и щети. От наша гледна точка тези (селищата) са военни бази”, казва той. „Това не е предложение. Това е вече одобрен план”. Според международното право да причиниш „огромни разрушения и щети” и да считаш цели селища за „военни бази” е абсолютно забранено. Описанието на Айзенкот на плана на фона на случващото се в Газа е явно признание за конспирация и за намерение да се извършват военни престъпления, и ако се вземат предвид заедно с горните коментари, и с много други, това опровергава всяко твърдение на Израел, че се е опитал да защити цивилното население и че не използва много по-голяма военна мощ от противника, всичко това изглежда невероятно.
Нарушаване на международното правоНа самото бойно поле доказателствата за това, че Израел системно нарушава множество международни закони, са много: чл. 56 от Четвъртата конвенция в Хага от 1907 г., Първият допълнителен протокол на Женевската конвенция, Четвъртата женевска конвенция (по-известна като „Женевската конвенция за защита на градското население по време на война от 12ти август 1949 г.”, Международното споразумение за икономически, социални и културни права, принципите на Неотменното международно хуманитарно право. Никое от тях не извинява или узаконява изстрелването на ракети или снаряди от която и да е палестинска групировка към израелски граждани и цивилни цели. Това заяви Ричард Фолк, специалният докладчик за ООН, в последното си изявление за случващото се в Газа: „Трябва категорично да се заяви, че няма законово оправдание (нито морално) за изстрелването на ракети към цивилни обекти, и че това поведение е нарушение на човешките права, свързани с правото на живот, и се счита за военно престъпление”. По същата логика обаче Израел няма право на такова нападение в Газа, използвайки го като извинение за всеобща атака срещу цялото население на Газа. В този смисъл, дори на страданието на Израел от постоянният обстрел от ракети е трудно да му бъде обърнато сериозно внимание, ако се преброят ранените и убитите от двете страни. Трудно е да се спази каквато и да била пропорция с тези цифри. „Престъпна” държаваИзраелските коментатори и учени, описващи себе си като „лоялни” ционисти, гордо служили в армията в минали войни, сега официално говорят за страната си, според думите на професора от Оксфорд Ави Шлейм, като „държава на престъпници и гангстери”, водени от „напълно безскрупулни лидери”. Нев Гордън, преподавател по политика в университета „Бен Гурион”, обяви, че действията на Израел в Газа са като „да отглеждаш животни за колене във ферма” и представляват „странен нов морален елемент” във войната. „Гласът на морала за въздържане е бил оставен назад… Всичко е позволено” срещу палестинците, пише възмутеният журналист от вестник „Хаарец”. Колежката ми от вестник „Хаарец” и дъщеря на оцелели от Холокоста, Амира Хаас, пише за отвращението на починалите си родители от това как лидерите на Израел оправдават водените от тях войни в „езиковата пералня”, целяща да определи наново посоката на моралния компас на страната. „За щастие родителите ми не са живи, за да видят това”, възкликва тя. Хората по целия свят започват да сравняват нападението на Израел срещу Газа, която след изтеглянето на израелските войски и заселници буквално беше превърната в най-големия в света затвор, с еврейското въстание във варшавското гето[1]. Мюсюлмански екстремисти използват Интернет форумите, за да събират имената на изтъкнати евреи от Европа с единствената цел, както изглежда, да ги убият във връзка с действията на Израел в Газа. „Ал-Кайда” ще се опита да се възползва от ситуацията, за да намери подкрепа в Газа и в палестинските бежански лагери в Ливан и Сирия, както и да атакува еврейските общности по целия свят. Иран със своето открито неподчинение срещу Израел и САЩ, основният му източник на финансова помощ, с всеки изминал ден печели все повече симпатии. Подкопаване на моралните ценностиВътре в Израел насилието ще продължи да подкопава както моралните ценности на еврейското общество, така и признаване легитимността на еврейската държава от палестинските граждани. Въпреки всичко, поне във Вашингтон и офисите на главните еврейски организации, продължава хорът в подкрепа на войната на Израел срещу Газа в хармония с официалната политика на Израел, очевидно неосъзнаващи факта, че са се откъснали напълно от реалността около тях. В Калифорнийския университет в Ървин (UCI), където преподавам и аз, миналото лято еврейски и мюсюлмански студенти организираха заедно пътуване до окупираните територии и Израел, за да видят със собствените си очи действителността, а сега старите бойни полета са преначертани. „Мравоядите за Израел”, произраелска група от колежа в UCI, изпрати спешно електронно писмо до общността, в което обяснява, че „През последната седмица все повече доказателства ни карат да смятаме, че основно Хамас е отговорен за всяка предполагаема хуманитарна криза в Газа”. Нямам представа кои са тези „ние”, споменати в апела, въпреки че съм сигурен, че броят на членовете на тази група вече намалява. В действителност, един от тъжните факти от тази трагедия е, че с всяко твърдение, публично опровергано, все повече и повече американци, в това число евреи, отказват да се доверят на твърденията на израелските и американски еврейски лидери.КапанътОще по-лош е фактът, че в арабския/мюсюлманския свят, ужасяващите образи от Газа позволяват на проповедниците и политиците да разгърнат добре познатите ни, но все още опасни и подстрекаващи стереотипи срещу евреите, като настройват масите срещу Израел, и чрез тях, към собствените си правителства. Още по-плашещо е, че най-важните „приятели” на Израел, американската политическа върхушка и главните еврейски лидери, изглежда нямат и ни най-малка представа за смъртоносния капан, в който Израел сам е попаднал, до голяма степен заради тяхното глезене и дори помощ. Това е капан, заплашващ съществуването на страната много повече от която и да е ракета „Касам”, с тяхната смъртност 0.4 %, много повече от катастрофалното нахлуване през 2006 г. в южен Ливан, което отслабвайки способността на Израел да се въздържа от някои мерки, направи тази война фатална. Първо, ясно е, че Израел не може да унищожи Хамас, не може да спре и ракетите, освен ако не се съгласи на прекратяване на огъня, като приеме основното искане на Хамас – прекратяване на блокадата. Ако само Хамас оцелее (а той със сигурност ще оцелее), както Хизбула през 2006 г., това ще е победа за него. Израел успява да създаде ново поколение палестинци със сърца, изпълнени с гняв и жажда за отмъщение. Второ, основният покровител на Израел, Съединените щати, заедно с консервативните арабски автокрации и монархии, единствените му съюзници в мюсюлманския свят, губят и последните трошици легитимност пред техните млади и разгневени граждани. Колкото по-слаби стават САЩ и съюзниците му в Близкия изток, толкова по-застрашена е сигурността на Израел в дългосрочен план. Всеки шанс САЩ да убеди мюсюлманския свят да окаже натиск върху Иран, за да се откаже от създаването на ядрено оръжие, е погребан в Газа. Трето, така както Израел се отнася жестоко с палестинците, толкова жестоко се отнася и със собствения си народ. Не можеш да окупираш друг народ и да извършваш насилие срещу него в такива размери, без да навредиш още повече на собствената си душа. Високият процент престъпления, извършени от ветерани, върнали се от мисии в Ирак е пример за това как насилието на окупацията и войната разрушават морала на хората. Докато в САЩ само малка част от населението участва във войната, в Израел повечето годни за военна служба участват. Ефектът от последното насилие, извършвано срещу палестинците, върху общата израелска душа е трудно да бъде пресметнат; схващането, че може да оцелее като „етнокрация” – като подкрепя една етническа група, евреите, се превръща в илюзия. Насилие и властКой ще спаси Израел от самия него? Израелците със сигурност не могат. Тяхното пристрастие като общество към илюзията, че властта се постига с насилие, е достигнало до степен на общо психично заболяване. Както писа репортерът във вестник „Хаарец” Йоси Мелман на 10ти януари: „Израел си изгради имидж на луд, който се е загубил”. Не могат и палестинците, много от които са станали жертва на същото заболяване. Нито пък Близкоизточният квартет, или Европейският съюз, Обединените нации, Арабската лига, всички те са напълно безпомощни да повлияят на израелската политика. Няма да успеят и еврейските управляващи в САЩ и Европа, по-слепи за случващото се дори от повечето израелци, които поне разрешават вътрешни дебати за мъдростта на политиката на правителството си. Няма да може и увеличаващата се прогресивна еврейска общност, на която ще са й необходими години, за да стане достатъчно силна социално и политически, за да предизвика статуквото. Нито пък ще успеят висшите американски политици, които или не желаят да рискуват да загубят гласовете на американските евреи, или са им промили мозъците от постоянния поток на пропаганда на „израелското лоби”, и са неспособни да направят трезва и независима оценка на конфликта. По време на надпреварата за поста за президент Барак Обама беше осмиван заради това, че идва като спасител. Идеята сега вече не е толкова смешна. Трудно можем да си представим някой, който ще може да помогне повече за спасението на Израел, палестинците и света от още четири години безсмислено насилие. Последни данни: Ново предизвикателство за демократичния процес е единодушното решение на Централната избирателна комисия на Израел, с което забранява на арабските политически партии да участват в предстоящите парламентарни избори. Също така има доклади, според които твърдението, че мюсюлмански екстремисти използват Интернет, за да събират имената и адресите на изтъкнати британски евреи, за да ги нападнат, може в действителност да се окаже измама. Марк Ле Вин е преподавател по история на Близкия изток в Калифорнийския университета в Ървин, и е автор на „Ислямски хеви метъл: рок, съпротива, и борбата за спасението на душата на Исляма” (Heavy Metal Islam: Rock, Resistance, and the Struggle for the Soul of Islam), както и на предстоящата за публикуване книга: „Невъзможен мир – Израел/Палестина от 1989” (An Impossible Peace: Israel/Palestine Since 1989).Изразеното от автора мнение не е непременно същото като това на „ал-Джазира”.

http://english.aljazeera.net/focus/war_on_gaza/2009/01/2009110112723260741.html