Група бивши проститутки в Южна Корея обвиниха някои от екс-лидерите в страната в насилие. Упрекват ги, че са ги подтиквали да правят секс с американските войници, които са защитавали Южна от Северна Корея. Освен това обвиняват бившите южнокорейски правителства и американските военни, че директно са ръководели секс-търговията от 60-те до 80-те години, работейки съвместно, за да изградят система за медицински прегледи и лечение, за да са сигурни, че проститутките нямат никакви болести, с които могат да заразят американските войници.
“Нашето правителство беше един голям сводник на американската армия”, заяви в скорошно интервю една от въпросните жени, 58-годишната Ким Ае-ран. Запознати твърдят, че южнокорейското правителство е било отчасти мотивирано от опасенията, че американските военни ще напуснат и е било готово да направи каквото и да е, за да предотврати това. Жените споделят, че правителството е гледало на тях като на стока, която може да бъде използвана, за да се подпомогне страдащата икономика на страната в десетилетията след Корейската война. Те казват, че управляващите не само са финансирали курсове за основно обучение по английски език и етикет – за да им помогнат да се продават по-успешно – но и е изпращало чиновници, които да ги похвалят за спечелването на долари, в моменти, когато Южна Корея отчаяно се нуждаела от чуждестранна валута.
Американските военни, твърдят запознати, са били замесени в опити да се регулира търговията в така наречените градове-лагери, обграждащи военните бази, защото се притеснявали от болести, предавани по полов път. В едно най-пламенните обвинения се твърди, че американската военна полиция и южнокорейските власти редовно са нахлували изненадващо в клубовете в периода между 60-те и 80-те години, за да търсят жени, за които са били информирани, че разпространяват болести. Те разпознавали дамите по табелки с номера, които са били принуждавани да носят от бордеите, така че войниците да могат по-лесно да идентифицират секс-партньорките си. Тогава корейската полиция задържала проститутките, за които им е било съобщавано, че са болни, разказват жените, заключвала ги под строга охрана в така наречените “маймунски къщи”, които били с решетки на прозорците. Там проститутките били принуждавани да взимат лекарства, докато оздравеят.
Жените, които търсят сега компенсация и извинение, сравняват себе си с известните “жени-утешителки”, които спечелиха симпатиите на широката общественост, защото са били насилствено склонявани към проституция от японците по време на Втората световна война. Независимо дали са проститутки заради доброволен избор, от нужда или насилствено принудени, всички те са жертви на правителствените политики. Южнокорейското Министерството на равенството на половете, което се занимава с проблемите на жените, отказа да коментира обвиненията на бившите проститутки. Същото направи и американското военно командване в Сеул, което отговори с официално заявление, в което се твърди, че военните “не толерират или подкрепят противозаконните дейности свързани с трафика на хора и проституцията”.
Вестник “Ню Йорк Таймс” публикува интервюта на осем жени, които са работили в бордеи в близост до американските бази, и южнокорейски и американски документи, които подкрепят в известна степен много от обвиненията. Жените настояват, че порочната практика е била упражнявана в продължение на десетилетия.
В известен смисъл, твърденията на жените не са изненадващи. От дълго време беше ясно, че Южна Корея и американката армия са толерирали проституцията в близост до базите, въпреки че тази дейност е нелегална в Южна Корея. Баровете и бордеите са опасвали улиците на кварталите около американските бази в Южна Корея, както е и в районите около военните бази навсякъде по света.
Но жените твърдят, че малко от техните съграждани знаят колко дълбоко техните управляващи са били намесени в търговията в градовете-лагери. Те получиха известна подкрепа за обвиненията си през 2006 г. от бивш правителствен служител. В телевизионно интервю Ким Ки-джо заяви: “Въпреки че не ги принуждавахме активно да се занимават с проституция, ние често им казвахме, че това не е нещо лошо за страната.”
Стенограми от парламентарни обсъждания също подсказват, че поне някои от южнокорейските лидери са смятали проституцията за нещо необходимо. През 1960 г. двама парламентаристи са настоявали правителството да обучи “запас” от проститутки, за да отговорят на, по неговите думи, “естествените нужди” на съюзническите войници и да предотвратят те да похарчат доларите си в Япония, вместо в Южна Корея. Заместник-министърът на вътрешните работи по това време Ли Сунг-ву отговаря, че правителството е направило някои подобрения в “запасите от проститутки” и “системата на развлеченията” за американските войници.
Контролът върху венерическите болести е бил основен приоритет за южнокорейските правителства особено след като президентът Никсън обявява през 1969 г. плановете си за намаляване броя на американските военни в Южна Корея. “Идеята беше да се създаде обстановка, в която гостите да бъдат добре обслужване в градовете-лагери, за да ги откажем да си отидат”, заявява Ким Ки-джо в телевизионно интервю.
Г-жа Муув, преподавател в престижния девически колеж “Уелсли”, твърди, че протоколите от срещите между американски военни чиновници и корейски служители през 70-те показват колко далеч двете страни са стигнали, за да предотвратят избухването на епидемии. Протоколите съдържат препоръки да се “изолират” жените, които са болни и да им се гарантира лечение, правителствени мерки, за да се регистрират проститутките и да се изисква от тях да носят медицински удостоверения, а един протокол от 1976 г. препоръчва съвместни проверки, за да бъдат арестувани проститутки, които не са регистрирани или не са минали медицински преглед.
Градовете-лагери все още съществуват, но със съвземането на корейската икономика жени от Филипините започват постепенно да заменят местните проститутки. Много бивши проститутки живеят в градовете-лагери, изолирани от останалата част от обществото, което ги отбягва. Повечето от тях живеят в бедност. Част от тях са преследвани от спомените за децата, които са дали за осиновяване отвъд океана.
Една 71-годишна бивша проститутка разказва, че през 1956 г – когато е била на 18 и е останала сираче след войната - гладът е отвежда до един град-лагер в близост до границата със Северна Корея. През 60-те тя ражда син, но постепенно се убеждава, че той има по-добро бъдеще в САЩ и го дава за осиновяване, когато той е на 13.Около 10 години по-късно нейният син, който е станал войник в американската армия, се връща, за да я посети. Тя му казва да забрави за нея.
“Аз се провалих като майка”, споделя бившата жрица на любовта, която живее на социални помощи и от малкото пари, които успява да спечели, продавайки предмети, които събира от кофите за боклук. “Нямам никакво право да разчитам на него сега.” “Колкото повече мисля за живота си, толкова повече ми се струва, че жените като мен бяха най-голямата жертва, която страната ни направи в името на съюза с американците”, разказва тя. “Като погледна назад, си мисля,че тялото ми не беше мое, то принадлежеше на правителството и на американската армия.
всекиден,събота, 10 януари 2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар