На прицел познатата опасна игра
Европейци готват римейк на Великденските походи за мир
Родното им място е Англия. А дните, в които показаха характера си, бяха великденските празници на 1958-ма. Малко преди това в Канада се бе родило Пъгуошкото движение на учените за мир и разоръжаване. По онова време още бе жив споменът за Хирошима и сянката на ядрената заплаха тегнеше над света. През 1960-а походите за мир прекосиха Ламанша и превзеха централните улици на големите германски, френски и италиански градове. Това беше рожденият час на европейското движение за мир срещу ядрените оръжия. Ангажирало милиони, то даде своя решаващ принос за съкращаване на ракетните арсенали. За неговата значимост говори фактът, че в някои от маршовете участваха стотици хиляди граждани. Със собствени сили и средства, събирани доброволно и чрез дарения, масовото социално движение срещу войната разви много пъстра по характер и внушителна по мащаби култура на протестите. Своя апогей Великденските походи достигнаха в началото на 80-те години, когато милиони се изправиха срещу разполагането на американските крилати ракети в Германия и в Англия.
 | На 14 ноември 1973 г. пред сградата на Атинската политехника започнаха масовите студентски протести за сваляне на режима на "черните полковници" |
Сега, 50 години по-късно, движението за мир показва белези на възраждане, с ясната цел да помогне за възпиране на оръжейната надпревара и по-нататъшното разширяване на НАТО на Изток. Близо 20 години след края на студената война и на биполярния свят, по времето на който бяха подписани серия от договори за ограничаване огромните оръжейни масиви, Европа живя в относителна сигурност. Но днес старият континент отново е изправен пред опасността от неконтролируема оръжейна надпревара. Изнесената напред, в Централна Европа, Национална противоракетна отбрана на САЩ и симетричният отговор на Русия - заканата, че ще разположи в Калининград ракети "Искандер", са първите симптоми на познатата вече опасна игра със съдбата на Европа. Русия се чувства застрашена и от очертаващата се перспектива за членство в НАТО на Грузия и Украйна.
Спасителната мисия
Неотдавна в столицата на германската провинция Баден-Вюртенберг - Щутгарт, бе организирана среща на представители на европейските антивоенни движения от 16 държави членки на ЕС. Участниците в нея взеха решение в началото на април идната година, когато ще бъде отбелязана 60-годишнината на НАТО, да се проведат алтернативни юбилейни тържества в Страсбург и в германският град Кел, където лидерите на алианса ще празнуват неговия юбилей. Те планират да организират и международен конгрес с антинатовска насоченост, на който политиката и стратегията на алианса да бъдат подложени на критичен анализ.
Паралелно с това ще бъдат обсъждани и някои инициативи, свързани със сигурността в Европа и света. Организаторите на антивоенната среща пледират за възраждането на форум, какъвто беше Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, а така също и за създаването на регионални структури за предотвратяване на възможни конфликти в кризисните райони. При това като първостепенна задача организаторите на "антисъмита" виждат съдействието на европейската общественост за преосмисляне действията на НАТО. За това те смятат активно да използват провала на мисията на алианса в Афганистан като нагледна илюстрация за неспособността му да реши този конфликт с военни средства. Инициаторите на алтернативната среща искат също да изградят антинатовски структури.
Апелът от Щутгарт
Представителите на европейските антинатовски движения канят съмишлениците си от всички държави на 3 април идната година да отидат в Страсбург и Кел и да участват в протестите срещу "60-годишният алианс, който е пречка пред световния мир". След края на студената война НАТО се превърна в инструмент за военни акции на "международната общност", се изтъква в апела. По своята същност НАТО е средство за заобикаляне на ООН и за потъпкване на международните закони. Общият военен бюджет на страните от алианса е 75 процента от световните разходи за военни цели. След края на студената война под егидата на НАТО бе провокирана така наречената "хуманитарна война" на Блаканите, седем години продължава войната в Афганистан, където трагичната ситуация става все по-ужасна, а войната ескалира и в съседен Пакистан.
В Европа НАТО засилва напрежението като подхранва надпреварата във въоръжаването с американската национална противоракетна отбрана, с масивния си ядрен арсенал и доктрината си за изпреварващ ядрен удар. Разширяването на НАТО на Изток "извън неговата сфера на действие" прави света по-опасно място за живеене. Конфликтът в Кавказ е ясна индикация за опасностите. Всяко преместване на границите на НАТО засилва опасността от война, включително и употребата на ядрено оръжие.
Ние отхвърляме военния отговор на глобалните и регионалните кризи - което е част от проблема, не от решението му. Отказваме да живеем при терора на ядрените оръжия. Ние сме за намаляване на военните разходи - за използване на тези средства за подобряване живота и здравето на хората. Трябва да бъдат закрити всички чужди военни бази. Трябва да демократизираме и демилитаризираме отношенията между народите и да установим нови форми на мирно сътрудничество, за да построим по-сигурен и по-справедлив свят, заключават авторите на апела от Щутгарт.
В Щутгарт бе приета програма за действие. До април 2009 г. се организират 14 различни прояви, свързани с юбилея на НАТО. На 8 ноември в Тюбинген бе проведена конференция под наслов "Няма мир с НАТО". На 12 ноември в Берлин фондация "Фридрих Еберт" организара дискусия под наслов "Условия и перспективи на новата политика на разоръжаване: каква е ролята на НАТО"? В нея участваха баронеса Кросби - член на Камарата на лордовете и съветничка на Гордън Браун по разпространението на ядрените оръжия, Адам Ротфелд - бивш полски външен министър, френският депутат Жан-Мишел Бушерон, Ута Запф, депутат в германския Бундестаг от ГСДП, и др. В дните до края на годината е планиран европейски ден на акции срещу военната инфраструктура в Белгия, Испания, Великобритания, Швеция, Германия и Чехия. На 4 декември в Мюнхен ще се състои дискусия под наслов "60 години НАТО стигат", а на 6 декември в университета в Касел обсъждане на тема "Светът след Буш - по-мирен, по-справедлив, по-чист". На 23 февруари идната година в Бремен ще се проведе конференция под наслов "Съвместни действия за мир". И на 21 март пред главната квартира на алианса в Брюксел международна акция "НАТО играта свърши".
Приносът на учените
 | "Да отхвърлим войната или ще загинем" - предупреждаваха великите умове Айнщайн и Ръсел |
Началото е поставена през януари 1958 година. По инициатива на двукратния носител на Нобелова награда, големия английски учен Бъртран Ръсел, се създава Движението за ядрено разоръжаване. Една от първите му най-мащабни акции е четиридневният Великденски протестен поход от Лондон до атомния изследователски център Олдърмастън, който се намира на 83 километра от британската столица. Намерена е нова форма на протест срещу безумието.
Година преди това на международна конференция в малкото канадско градче Пъгуош се създава Пъгуошкото движение за мир, разоръжаване и международна сигурност. В средата на миналото десетилетие то получи Нобеловата награда за мир. Пъгуошкото движение е учредено с участието на учени от цял свят, които критично обсъждат проблемите на ядреното въоръжаване и световната сигурност. Главната цел на движението е да се бори за съкращаване на ядрените арсенали. Пъгуошкото движение публикува доклади по проблемите на разоръжаването, които подготвят пътя за ограничаване на производството и разпространението на ядрените оръжия.
Има ли алтернатива на НАТО?
На 3 и 4 април догодина държавните и правителствените ръководители на страните членки на НАТО ще отбележат помпозно 60-годишнината на алианса. Този юбилей е важен повод движениeто за мир, демократичните и левите сили в Европа и в САЩ да засилят протестите си срещу военния съюз. Всеки, който е критично настроен към военнополитическия алианс на Запада и към неговата продължаваща вече 60 години агресивна политика, както и към днешното му участие във войни и в подготовката на нови военни планове, не може да остане безразличен. При основаването си през 1949 г. алиансът пое задължението да защитава така наречения свободен Запад от комунизма. Но след краха на комунистическата система, още през 1991 г., когато се рапусна Варшавкият договор, НАТО не сви знамената - нещо, което бе логично да направи. Защото формулираните от неговите бащи-създатели цели и задачи още от първите дни на съществуванието му не съвпадат с политическите и стратегическите цели на ръководещите го политици, преди всичко от Съединените щати.
Милитаристична хегемония
Още от създаването му през 1949 г. в обявения за военен съюз на демокрациите членува фашисткатка по онова време Португалия, която бе управлявана в продължение на 36 години от диктатора Салазар. НАТО работеше интензивно с диктаторския режим в Турция и с режима на черните полковници в Гърция. (И двете балкански държави са приети в НАТО през 1952 г.) На практика алиансът поддържаше диктатури и на други континенти. Над 40 години той провокираше надпревара във въоръжаването в биполярния свят и не признаваше правото на Съветския съюз да се въоръжава. Има неопровержими документи, които показват, че стратегическата цел на НАТО е била ревизия на резултатите от Втората световна война.
В новите условия, след края на студената война, НАТО си постави като главна задача осигуряването на военна хегемония на Запада. Дебатите за стратегията на пакта, които са отразени в документите от Рим 1991 г., Рига 1996 г., Вашингтон 1999 г., Прага 2007 г., и Букурещ 2008 г., показват основните му цели - осигуряване на икономическо и военно надмощие на Запада чрез демонстрация на сила, военни интервенции и накрая чрез заплахи за употреба на ядрено оръжие. Друга важна цел на алианса е гарантиране доставките на енергийни източници и суровини и превръщането му в глобална сила на реда.
Обезличаване на ООН
Настъпват серизни промени в света, в условията на повишаващо се влияние на Индия и Китай, но също и на засилване ролята на Латинска Америка. В тези условия, както казва Збигнев Бжежински, НАТО трябва да осигури доминацията на Запада. Затова се обсъжда и въпросът за членство в алианса на Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея. Този процес трябва да бъде идейно обоснован с общия фронт срещу терориззма и ислямския фундаментализъм. За рекламата на НАТО като Съюз на свободата са впрегнати науката и медиите. В политическо отношение това означава милитаризиране на международната политика и обезличаването на ООН и на другите международни организации и институции за граждански контрол на конфликтите.
Райнер Браун е председател на германската секция на Международната асоциация на юристите срещу ядрените оръжия, един от ръководителите на подготвителния комитет за антинатовска среща през април идната година. Той е основател и бивш дългогодишен директор, а сега член на ръководството ИНЕС - Международна организация на учените за глобална отговорност.
01.12.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар